Когато пожарът стигне до къщата, няма значение от какво е построена
Предпазване, щети и възстановяване на къща след горски пожар
Лятото на 2025 г. отново ни напомни, че огънят не е само в далечните гори на Калифорния. Горски пожари в Хасковско, Ямболско, край Сакар и на много други места прехвърлят прага на селски дворове. Въпросът „Какво ще остане от дома ми след пожар?“ става реален, не хипотетичен. Огънят не пита дали домът ви е от тухли или от дърво — когато стигне до селото, всичко зависи от минути, вятър и съдба.
Масивна конструкция ≠ запазена сграда
Много хора вярват, че масивната къща – със стоманобетонова конструкция или дебели тухлени стени – ще устои по-добре от дървената. Но дори най-здравата конструкция е уязвима. Дървеният покрив е основната точка на възпламеняване – веднъж пламне ли, се срутва бързо. Мебелите, матраците, завесите, дрехите – всичко вътре е лесно запалимо. Таваните и подовете в селските къщи често са с дървена скара или ламперия – горят за минути. Изолации от стиропор (EPS) подпомагат разпространението на пламъците и правят гасенето почти невъзможно. По-модерните къщи – със сложни фасадни системи, пластмасова дограма и гипсокартон – изгарят дори по-бързо от старите кирпичени къщи.
След пожара
Много хора си мислят, че „като изгасне огънят, ще оправим покрива и ще пребоядисаме“. Реалността е различна. Стените са напукани, мазилката пада, носещите елементи са компрометирани. Електроинсталацията е опасна, често напълно унищожена, другите инсталации също. Миризмата на сажди и токсини остава дълго и прониква в зидовете. Влажността след гасенето води до бързо развитие на мухъл и гниене.
Резултатът е един и същ: често възстановяването не е икономически оправдано и къщата става необитаема, независимо дали е била от панел, тухла или бетон. Нужно е събаряне и строителство наново.
Законът и реалността
По закон всяка сграда трябва да отговаря на Наредба № Iз-1971 на МВР за пожарната безопасност. Но реалността в селата често е:
- Стари електроинсталации без защити.
- Пристройки, направени от горими материали.
- Липса на достъп за пожарни коли, особено във вилни зони и махали.
- Липса на водоизточници за гасене наблизо.
В селските и вилни райони често пространството около къщата е занемарено. Обрасли дворове, подредени дърва до стената, слама или отпадъци под навеси превръщат двора в барутен погреб. Пожарната често не успява да реагира навреме. А когато стигне – вече няма какво да спасява.
Какво трябва да направите, ако сградата Ви е била засегната?
Не влизайте самостоятелно. Особено в сгради с опасност от срутване, отровни изпарения или нестабилни плочи. Проверете електроинсталацията – често тя е напълно унищожена или опасна за употреба. Пазете документация – снимки, свидетелства, оценки. Полезно е и за изплащане на застраховки. Извикайте лицензиран инженер-конструктор. Само той може да каже дали сградата е годна за обитаване:
- Компрометирана ли е носещата конструкция?
- Дали пожарът е довел до вътрешни пукнатини или деформации?
- Колко токсични са остатъците — сажди, пушек, разтопена пластмаса?
Важно: дори когато сградата изглежда цяла, тя може да не е структурно безопасна.
Може ли нещо да се направи предварително?
Да, поддръжка и превенция
- Почиствайте сухите треви и клони около къщата.
- Създайте буферна зона – поне 10 метра без висока растителност (храсти и дървета) около сградата.
- Не складирайте дърва, слама и фуражи до стените.
- Почиствайте покрива и улуците от листа и иглички.
- Подгответе план за евакуация – особено ако възрастни хора или деца живеят там.
- Изберете каменна вата вместо горими изолации.
- Застраховайте имота – не е лукс, а разум.
Много важно е и нещо, което не се пише в наредбите: отношенията между съседите. В малките населени места, където няма охрана, видеонаблюдение или професионални спасителни екипи на минути разстояние, именно съседът може да бъде първият, който вижда дима, звъни на 112, идва с маркуч или помага да извадите хората. При гасене на големи пожари винаги са нужни съвместните усилия на много хора.