Често задавани въпроси
Какво да нося при провеждане на консултация и/или оглед?
Разбира се, можете да не носите нищо.
За по-добри резултати от консултацията е препоръчително да предоставите в цифров вид или да носите технически документи, отнасящи се за обекта, например:
- кадастрална скица;
- виза за проектиране;
- стари проекти;
- фото снимки от обекта, вкл. от недостъпни в момента и скрити зони.
Добре е да дадете информация за датата на построяване и дати на извършване на важни реконструкции.
Какво е необходимо за изготвяне на идеен проект с количествена сметка и прогнозен бюджет?
За по-добри резултати е препоръчително да предоставите в цифров вид или да носите технически документи, отнасящи се за обекта, например:
- кадастрална скица;
- виза за проектиране;
- стари проекти;
- фото снимки от обекта, вкл. от недостъпни в момента и скрити зони;
- информация за датата на построяване и дати на извършване на важни реконструкции.
Препоръчително е да се извърши и оглед.
Какво е необходимо за изготвяне на технически проект?
Най-важното е да сте уточнили идеите си за ползването на бъдещата сграда / съоръжение.
Добре е да бъде изготвена виза за проектиране. Предварително или в рамките на самия технически проект трябва да бъде направено проучване за инфраструктурата на мястото – път, електричество, вода, канал, топлофикация, газ, телефон, интернет и т.н. Ще са нужни геодезическо заснемане и хидрогеоложки доклад.
Каква е разликата между конструктивен оглед и конструктивно обследване?
Когато правя конструктивен оглед, преглеждам документацията за обекта, идвам на място, разглеждам, евентуално сканирам за армировка. Обследването е значително по-сложно и включва много повече неща. Неговата цел е проверка на здравината на скрити части от конструкцията на сградата. За да се направи, се налага да се изчукват частично стени, да се пробива, да се достигне до бетона, армировката или стоманените елементи и да се вземат парчета от тях за изследване в лаборатория.
Защо само строителните инженери са компетентни по конструктивните въпроси на сградите?
При проектирането и строителството на жилищни сгради участват различни специалисти, всеки със своя конкретна отговорност. В общия и най-прост случай те са:
- Архитект – за градоустройството и архитектурните решения;
- Инженер-конструктор – за конструкцията и цялостната стабилност на сградата;
- Инженер ВиК – за водопровода и канализацията;
- Инженер Електро – за електрическата инсталация;
- Инженер ОВК – за системите по отопление, вентилация и климатизация;
- Инженер-геодезист – за геодезическото заснемане, трасирането и вертикалната планировка;
- Инженер-геолог – за геоложките проучвания на земната основа.
Конструктивната безопасност – включително устойчивостта при земетресения – е изцяло в правомощията на строителните инженери конструктори.
Това не е формално ограничение, а резултат от сложна и дългогодишна подготовка. За да придобият правоспособност, инженерите-конструктори изучават висша математика, строителна механика, съпромат, динамика на конструкциите, земна механика и фундиране, сеизмично инженерство, изчисляване и проектиране на конкретни видове строителни конструкции, технологии за възстановяване и усилване на конструкции и много други. Обучението и законовата им квалификация ги упълномощават да дават експертни становища за носещата способност и безопасността на сградите.
Отговорността на конструктора е не само професионална, но и наказателна – в случаи на инциденти с човешки жертви именно той може да бъде подведен под съдебна отговорност за грешка в конструкцията. Това подчертава тежестта на неговата експертиза.
Съвети по конструктивни въпроси от лица, които не са инженери-конструктори – включително архитекти – не могат да се считат за експертни. Те не носят отговорност за последиците, нямат специализираното обучение и не притежават правната компетентност да определят безопасността на една конструкция.
Затова всеки гражданин, който планира преустройства, премахване на стени, пробиви или други намеси в носещите елементи, трябва да се обръща единствено към квалифициран строителен инженер-конструктор. Само така може да се гарантира, че сградата ще остане безопасна и устойчива, а животът и имотът на обитателите – защитени.
Изискванията към образованието на строителния инженер-конструктор са утвърдени с „Наредба за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалности от регулираната професия „инженер в инвестиционното проектиране“, в сила от учебната 2017/2018 г., приета с ПМС № 318 от 24.11.2016 г.“ https://lex.bg/en/laws/ldoc/2136942360
Често използвани термини
Предназначението на тези обяснения е не да дадат пълна информация от професионална гледна точка, а да дадат кратко пояснение за крайните клиенти неспециалисти.
- Бетон – стегнала смес между цимент, пясък, чакъл и вода
- Армировка – метален прът с кръгло сечение, който се вбетонира и участва заедно с бетона в конструкцията. Бива гладка или оребрена. Обикновено е от стомана.
- Стоманобетон / армиран бетон – бетон, в който има армировка
- Желязо – Fe, химичен елемент
- Стомана – сплав от желязо, въглерод и други метали
- Плоча – основен равнинен елемент на конструкцията, най-често хоризонтален
- Стена – основен равнинен елемент на конструкцията, най-често вертикален
- Шайба – стоманобетонна стена, която поема и хоризонтални въздействия – вятър, сеизмика
- Колона – основен елемент на конструкцията, най-често вертикален
- Греда – основен елемент на конструкцията, най-често хоризонтален
- Рамка – комбинация между колона и греда, които си взаимодействат активно
- Ригел – греда, част от рамка
- Столица – второстепенна греда
- Ребро (1) – малка второстепенна греда
- Ребро (2) –стоманена ламарина (обикновено с дебелина 4-10 mm), разположена като продължение на стоманения профил
- Планка –стоманена ламарина (обикновено с дебелина 12-30 mm), разположена перпендикулярно на стоманения профил
- Анкер/дюбел – метален прът с кръгло сечение, който се вбетонира или се монтира по-късно в бетона и служи за свързване на друга конструкция. Може да бъде с резба – болт или шпилка.
- Подова замазка – стегнала смес между пясък, цимент и вода
- Стенна мазилка – стегнала смес между пясък, цимент и/или вар и вода
- Покрив – горното ограждане срещу атмосферни влияния на сградата или съоръжението
- Таван – обитаемо помещение, разположен под покрива
- Външна стена – страничното ограждане срещу атмосферни влияния на сградата или съоръжението
- Вътрешна стена – страничното ограждане между две помещения вътре в сградата
- 2Т профил – стоманен профил с форма на завъртяно Н
- L профил / винкел – стоманен профил с форма на L
- U профил – стоманен профил с форма на С / завъртяно U.
- ЛТ / гофрирана ламарина – огъната профилирана тънка ламарина с дебелина обикновено 0.5 – 1.5 mm
- Рифелова ламарина – права ламарина с ромбични или друг вид издадености или вдлъбнатини, обикновено с дебелина 3 – 6 mm
- Просечено изтеглена ламарина – ламарина, която е просечена на преса и в последствия разтеглена. Обикновено в нея се получават ромбовидни отвори. Дебелината обикновено е 3 – 6 mm. Ползва се за метални стъпала и площадки, за да не се задържа сняг или вода.
- OSB плоскост – Oriented strand board, плоскост, изпълнена от ориентирани в едната посока, слепени дървесни влакна
- KVH – Konstruktionsvollholz, конструктивна пълностенна дървесина, може да бъде снаждана клиновидно, за да се постигне по-голяма дължина
- LVL – Laminated veneer lumber, големи дървени профили, изпълнен със слепен фурнир
- CLT – Cross-laminated timber, дебели дървесни плочи, изпълнени с кръстосани залепени дъски
- BSH/GLT – Brettschichtholz / Glue laminated timber, дървени елементи, изпълнени от надлъжно слепени по-тънки елементи. Тук се класифицират и Duo/Tiobalken. Всички тези елементи освен надлъжно, с цел по-голяма дължина, могат да бъдат снаждани и клиновидно.
- ЗП – застроена площ. Площта (петното) на къщата върху имота. Не зависи от етажността.
- РЗП – разгъната застроена площ. Сумарната площ на всички етажи на сградата. В нея не се включват подземните етажи. Когато сградата е едноетажна РЗП съвпада със ЗП.
- СМР – строително монтажни работи
- Текущ ремонт – ремонтни дейности, при които се засяга конструкцията и не се променя предназначението на помещението
- Преустройство – СМР, при които се променя предназначението на помещенията
- Реконструкция – СМР, при които се засяга конструкцията на сградата
- Конструктивно усилване/укрепване – СМР, които се изпълняват за усилване на конструкцията, защото същата има проблеми или не съответства на съвременните изисквания.
- Сухо строителство – СМР без вкарване на много вода и налагащи дълъг период на съхнене. Позволява бързо завършване на довършителните работи и започване на ползване на сградата.
- Разрешение за строителство – документ, който се издава от общината след одобрение на техническия проект. Позволява да се започне изпълнението. Има срок на валидност.
- Разрешение за ползване – документ, който се издава от общината след завършване на СМР, проверка на изпълнението и на строителната документация. Позволява започване на ползването на сградата.
- Акт 14 – протокол от строителната документация, с който се потвърждава завършването на конструкцията на сградата. Макар и междинен, има практика банките да го ползват като необходим документ за разрешаване на даване на кредити.
- Акт 15 – протокол от строителната документация, с който се удостоверява завършването на строежа. За получаване на разрешение за ползване, освен него са необходими и други документи, свързани с инфраструктурата (ток, водя, канал, газ и т.н.).
- Акт 16 – протокол от строителната документация, с който се потвърждава цялостното завършване на обекта, вкл. инфраструктурата и държавното им приемане. Предхожда разрешението за ползване. Този акт се изисква само за по-големи обекти.
- Кота корниз – височината на сградата, мерена от тротоара до стрехата (корниза), при сгради без стреха – до горния край на фасадната стена
- Кота било – височината на сградата, мерена от тротоара до най-високата част на покрива (билото)