Проект от чужбина

„Ако ми изработят проект за строеж на къща от чужбина, с тази скица могат ли да се извадят всички разрешения в България?” Въпросът е интересен във връзка с общия европейски пазар на капитали, труд и работна ръка. Приемам следния казус за улеснение на разсъжденията. Вие сте българин/българка, живеете в Германия, притежавате имоти в България. Имате приятел архитект в Германия. Той ви прави голяма отстъпка и Ви прави проект за нова къща на място, което притежавате в България. Нататък как да постъпите?

Пълнота на проектите по българските изисквания

В България процедурите по одобрение на проектите за обикновени еднофамилни къщи за съжаление са от най-сложните и времеемки в Европа. Проект, правен за Германия и представен за разрешение там, съдържа много по-малко информация от съответстващия му български проект. Т.е. германският проект не съответства на българските административни изисквания за издаване на разрешение за строеж и за България трябва да бъде допълнен.

Правоспособност на проектантите

Съгласно българския закон, проектантите трябва да са правоспособни инженери и архитекти и да имат регистрация в КИИП (Камара на инженерите в инвестиционното проектиране) и КАБ (Камара на архитектите в България). Включително по закон има процедура за регистриране и на европейски проектанти, за такива от други страни е по-трудно. Т.е. за германски инженери и архитекти е възможно да си изкарат правоспособност за България. За постоянна регистрация им трябват повече документи. Има възможност за опростена регистрация на проектанта за един конкретен обект, тя става по-лесно и се ползва от чужденци.

Специфични технически особености на проектите за България

Българският закон дава възможност проектите в България да бъдат направени по българските норми или по Еврокод (общи европейски норми) с отчитане на специфичните параметри за България. Това на пръв поглед позволява на чужди проектанти, ползващи Еврокод и българските параметри, да проектират за България. В действителност обаче, проектите от западната част на Европа обикновено не отчитат земетръс, а в България това е основно натоварване. Подобно на нас са Италия, Гърция, Македония, Хърватия, Румъния. Проект, правен в тези страни би трябвало да отговаря и на българските изисквания (с някакви корекции и допълнения). Не би могло да се очаква конструктивен проект от Западна Европа, па макар правен и по Еврокод, да успее да спази всички специфични изисквания в България.

Адаптация на чуждестранен проект в България

Поради различията между българската и другите европейски проектантски практики, обикновено чуждестранният проект се ползва като задание към българските проектанти и му се прави т. нар. адаптация.
Някои от частите от проекта, които не се променят, се превеждат, проверяват, разпечатват и подписват от български проектанти. За някои други части обаче се налагат по-сериозни промени.
Ето някои от тях, като при по-сложни обекти могат да са повече:

• Архитектура, заради специфичните градоустройствени изисквания на ЗУТ
• Конструкция, заради различната строителна практика и сеизмиката
• Пожарна безопасност, заради специфичните изисквания на пожарните норми
• Външно електро, заради одобренията от инстанции
• Външно ВиК, заради одобренията от инстанции
• Геодезия и вертикална планировка, заради местните специфики

Добра практика, спестяваща средства на Възложителя, е част Конструктивна да не се възлага на чужд проектант, а да се прави изцяло от български проектант, който да следва максимално оригиналния архитектурен проект, изготвен от европейския проектант.

И още едно важно изискване – проектите, които се внасят в община, трябва да са и на български език. Преводът на проекта би трябвало да е включен в адаптацията, превеждат си го инженерите и архитектите, няма смисъл да го превеждат филолози.

Съвет

Ако искате да получите модерна къща в западноевропейски стил, поръчайте идеен проект по част Архитектурна от западен архитект и направете адаптация на архитектурния проект за България. За останалите инженерни части е най-разумно да ползвате български проектанти.