За мостовете, поддръжката и застраховането – интервю

Слушайте експертите, за да не стане като в Генуа

Поддръжката на мостове е въпрос на приоритети, не толкова на пари, твърди председателят на секция „КСС” в КИИП – София-град:

интервю от Илияна Караланова, вестник Марица, 23.08.2018
линк: https://www.marica.bg/slushajte-ekspertite-za-da-ne-stane-kato-v-genua-Article-150007.html

Инж. Марин Гергов е строителен инженер с 30-годишен разнообразен опит – от проектиране на големи обществени сгради и съоръжения до реконструкции на стари дървени къщи с гредоред. Председател е на секция КСС (Конструкции на сгради и съоръжения) към Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) София-град. Женен, с 3 деца.

– Инж. Гергов, след трагедията с рухналия мост в Генуа стана ясно, че ремонти по такива обекти у нас се правят още от 2013 г. Научихме ли се да действаме превантивно? 

-По-скоро не. В случая просто сме извадили късмет, а италианците – не. Не съм забелязал в момента у нас да се мисли превантивно. Доказателството може да се види навсякъде в градската среда. Достатъчно е да погледнем фасадите на сградите, за покривите и мазетата въобще да не говорим…

-Как да придобием по-комплексно отношение към средата около нас? 

-Българското общество още не е дорасло до някои интересни подходи, които се използват от по-развитите държави на Запад, свързани например със застраховането. В България човек често не застрахова имотите си или ако го прави, то е срещу минимална сума. Същевременно и застрахователите много не се интересуват от това, което застраховат. Те се стремят да вземат застрахователната премия. Самите застрахователи би трябвало да имат по-диференцирано отношение към конкретния обект.

-Италия се числи към по-напредналите държави, а мостът, който се срути там, бе с остаряла и неподдържана конструкция. Как са го допуснали? 

-60-те години са били времето на инженерната поезия. Правили са се опити с различни типове строителство. Конструкцията на моста в Генуа е много красива и впечатляваща, но може би в този момент проектантите и въобще обществото не са мислили 50 години напред. Не са отчели факта, че тези големи конструкции ще изискват сериозна поддръжка и разходи за ремонт. Конструкцията на моста в Генуа е такава, че много трудно могат да се подменят части по нея. Когато някоя част се махне, се получава ефектът на доминото. Може би това е една от причините мостът да рухне. Другата е в манталитета, типичен за южните народи. Когато философията ти е „маняна”, имаш склонност да отлагаш. Получава се омагьосан кръг, защото колкото повече протакаш ремонта, толкова по-скъп става той. Нещо като ходенето на зъболекар.

-В България по-добре ли сме? По медиите се тръби, че се правят непрекъснати проверки. 

-Проверките са рутинни. Има хора, които отговарят за това. Ние ги финансираме чрез данъците, които плащаме към държавния бюджет.

– Те вършат ли си работата? 

-По-скоро да. В един момент обаче, поради изместени приоритети, се решава, че ще се ремонтира някъде другаде. Може би проблемът идва от спецификата на административните отношения в България. На по-ниско ниво са специалистите, а на по-високо – чистите администратори, а на най-високо – политиците, които, в случай че не разбират дадена материя, се доверяват на администраторите. Администраторите, от своя страна, се интересуват повече от бюджета.

-За пиар ли става дума тогава? 

– Това не е пиар, по-скоро антипиар, защото, като си започнал ремонти и проверки, защо не си ги завършил?! За същото време доста нови неща се изградиха. Може да се каже, че част от тях са спорни и могат да се направят и по-късно. По-важно е да се поддържат старите инфраструктурни съоръжения по магистралите, защото те са от изключителна важност за нормалното развитие на държавата, а при извънредни обстоятелства – и за аварийното функциониране. Когато стане инцидент и трябва да се реагира бързо, магистралите са от първостепенна важност, също като енергийните съоръжения – АЕЦ, ТЕЦ, ВЕЦ и т.н.

– Защо не се отделят достатъчно средства за поддръжка? 

– Поддръжката по-скоро е свързана с организация. Пари винаги има и това се забелязва по съвсем делнични примери. Какво ще направите, ако имате къща и ви протече покривът? Ще го оставите ли да тече? Напротив, ще направите всичко, дори ще вземете заем, за да финансирате спешния ремонт. При държавата е същото, просто в друг мащаб. Всичко е въпрос на приоритети.

-През последните години у нас не можем да се оплачем от липса на внимание към инфраструктурата. 

-Но дали е толкова смислено да изграждаш инфраструктура в градски условия, без да имаш стратегия за развитието на градовете? Сещам се за лоши примери в редица европейски страни. Там след 20-30 години ползване се премахват големи инфраструктурни съоръжения, тъй като приоритет става пешеходното движение. В момента на мода в градоустройството е да се възстановяват градските центрове и да се правят пешеходни зони. В Москва и в доста американски градове се премахват градски магистрали и се затварят улици.

-Има ли у нас потенциално опасен мост като този в Генуа? 

-По времето на комунизма нямахме средства, за да направим подобен мост. Нашите инженери мислеха по-консервативно, затова системите ни са доста по-прости. Гредите на моста в Генуа според мен на практика не могат да се сменят. На снимките се виждат две въжета. Не можеш да затвориш едната посока на магистралата и да махнеш гредите. В този случай тялото ще се натовари и ще се разруши колоната. Частите трябва да се подменят по специален начин, защото двете платна на този мост са като едно цяло. Това е сложно и скъпо и трябва да се планира внимателно. Докато в нашия случай е по-просто. Затварят едното платно и могат тотално да подменят другото, включително и с нови колони, ако е толкова зле.

-Здравият разум е победил „инженерната поезия”. 

– Не, просто такива са ни били възможностите и политиката в този момент. Затова при нас липсват залитания. Имахме домостроителни комбинати, в които произвеждахме елементите за тези съоръжения по най-евтиния и смислен към онзи момент начин. Дори Дунав мост 2, който е по-нов, от българска страна беше направен класически.

-Колко от мостовете у нас се нуждаят от ремонт? 

– На „Хемус” те са много, защото там условията са тежки заради Стара планина, която е климатична граница на България. Оттам постоянно минават облаци, мъгли, което действа доста неблагоприятно върху съоръженията. Отделно влияят снеговете и използването на химикали, които разтапят снега.

– Какви са вашите препоръки? 

-Администраторите да вярват на професионалистите. Ако не, да се обръщат към други експерти за допълнителни уточнения. Но в никакъв случай да не се доверяват на собствените си предположения, че даден ремонт може да се отложи. Всеки трябва да си носи отговорността в областта, от която разбира.

Кредит за снимката: EPA-EFE/LUCA ZENNARO
Източник